ИСТОРИЯ

България е една от най-старите държави в Европа. На 9 август 681 г. страната за първи път е упомената като държава в писмените свидетелства на Шестия вселенски събор в Константинопол.  Основен приоритет на българските владетели от това време е утвърждаването на международния авторитет на страната и изграждане на общо самосъзнание сред обединилите се в новата държава племена. Особена роля за това изиграва общата писменост -  създадената от братята Кирил и Методий азбука – т. нар. глаголица, от която произлиза днешната кирилица. Освен това България е една от първите държави в Югоизточна Европа, приели християнството, което още повече допринася за изграждането на  идентичност. Развитието на българската държавност през следващите векове е белязано от възходи и падения. Въпреки това  владетелите от Първото и Второто българско царство (VII – XIV в.) утвърждават България като културен и просветен център на Югоизточна Европа.

След отхвърляне на османското владичество през XIX в. и с извоюването на своята независимост за българската държава започва време на възстановяване. За първи княз на България бива коронован принцът от немски произход Александър фон Батенберг. Съгласно договорите, сключени от Сталин, Чърчил и Рузвелт, след края на Втората световна война България попада в зоната на влияние на Съветския съюз до 1989 г.

Днес България е прогресираща държава, член на многобройни регионални и международни организации. Българското правителство води последователна политика по интегрирането на страната в международни структури. В началото на XXI в. България е държава на възможностите с голям потенциал за развитие и важен политически и икономически актьор в Югоизточна Европа, както и неотменна съставна част на голямата Европейска общност.